лавянският пантеон обхваща онези свръхестествени сили, които притежават характеристиките на богове в същинския смисъл на това понятие. Не бива в пантеона да бъдат включвани различните духове, демони, антропоморфизирани природни обекти, приказни същества и персонификации.
В пантеона обикновено не се включват и по-старите индо-европейски, балто-славянски и панславянски култови образи, характерни за еволюиралите анимистични и тотемистични дорелигиозни вярвания.
С други думи пантеон, така наричаната от древните славяни "сварга" (небе), представлява съвкупността от сравнително усъвършенствани във философско отношение, комплексни, одухотворени свръхестествени сили, характерни за езическите вярвания на славяните допреди тяхното покръстване.

Според славяните, божествата са били по-съвършени от човека същества, които са знаели, можели и имали повече. Поради тези си качества те са можели да контролират и изменят материалния свят, да насочват човешкото битие и да моделират обстоятелствата в него. Така, ако човек ги уважавал достатъчно, ако ги почитал по установения от традицията начин, ако следвал предписанията им, те го закриляли и му помагали, а в противен случай всячески го затруднявали, причинявайки му множество вреди. Поради това вярване славяните виждали зад всяка беда проява на божието възмездие и възприемали несгодите като предупреждение, че са поели по грешен път. Ако пък родът благоденствал, ако реколтата била изобилна и липсвали неприятности, те били сигурни, че живеят в съгласие с божествения закон, т.е. в хармония с природата.

(божествата са представени в по едно изречение; за да видите цялата статия/рисунка, кликнете върху съответното име/картинка)




БЕЛОБОГ, БЯЛБОГ, БЕЛУН

едно от архаичните божества. Той е господар на светлината, носител на доброто, щастието и късмета; пълен противовес на мрака, на злото, на всички отрицателни явления и емоции. Вероятно в началото Белобог е бил божество от особена важност, свързвано с древната славянска космогония, като един от световните демиурзи. С времето и развитието на езическите вярвания той постепенно губи своята важност, макар да се запазва уважението към него. В късния славянски култ, Белобог е един от спътниците на слънчевия бог Даждбог; той е персонификация на слънчевата светлина, топлината и живота като цяло. Селяните са вярвали, че Белобог тайно следи за житата им и ако го почитали, дори им помагал в земеделската работа, особено при жътва.



ВЕЛЕС, ВОЛОС, ВЛАС

етимологията тук е твърде несигурна (както в повечето случаи): името му се свързва с "влас" - косъм, козина, т.е. "облечен в кожи, скотовъдец". Някои го извеждат от "власть" - власт, мощ и "власти" - владея, притежавам, господствам.
Влас е богът на мъдростта, магията, познанието, скотовъдството, покровител на стадата и оттам - на богатството (колкото по-голямо стадо има човек - толкова е по-богат!).
Влас обитава "Долната земя" и в този план също е бог на мъртвите, но той символизира по- философски аспекти на смъртта, в качеството й на стадий от прераждането, на резултат от завъртането на жизнения цикъл. Разбира се тук "прераждане" означава универсално трансцендентално преминаване от едно същностно състояние в друго, като развитие по права линия, а не в кръгова цикличност, както е в източната философия.
Влас може да бъде оприличен донякъде на кеметския (древноегипетския) бог на смъртта, прераждането и обновлението, Осирис. Това оприличаване, обаче, ще е ограничитилно, тъй като голяма част от характеристиките (оплодителни, плодотворни) на Осирис са присъщи на славянския Ярило, а не на Влас.
Влас не е партньор на Морена, а по-скоро нейна алтернатива или дори повелител, като господар на Нав. Вероятно именно Власовите владения славяните са наричали "рай" - термин, известен още от предхристиянския период, зад който стояла представата за вечно зелена, богата, отрупана с плод градина на топлина и блажен покой.



ДАЖДБОГ, ДАЖБОГ, ДАЙБОГ

прекрасният бог на слънцето, което дава небесната светлина и топлина, и дарява живот и плодородие. В тази връзка се извежда и самото име - от старославянското "дати" - давам, въздавам, възнаграждавам, раждам плод, и повелителната му форма "дажд" - дай! дари!; т.е. "Даващ/Даряващ бог" или "Дайбог/Дайбоже!". Според някои автори името трябва да се обясни с древноиранското "дагь" - горя, обгарям.
Представят Даждбог като красив млад златоглав късобрад мъж, който всяка сутрин подкарва своята небесна колесница, теглена от дванайсет коня, и осветява света с кръглия си златен щит (символиращ слънчевия диск).
В по-късната славянска митология, когато Белобог и Чернобог са загубили своето централно религиозно значение, Белобог, като олицетворение на слънчевата благодат = добро = радост/ щастие е смятан за вечен спътник на Даждбог и вероятно заедно с него влиза в слънчевата троица Даждбог - Белобог - Хърс.
Даждбог е син на древния вселенски властелин - исконния небесен господар Сварог, поради което често е наричан в легендите Даждбог Сварожич = Даждбог, син на Сварог. По тази линия следва, че Даждбог е брат на бога на земния огън Сварожич, а и на Перун, доколкото Перун и Сварожич в дълбока древност са представлявали единно огнено божество - Перун Сварожич, т.е. Перун Сварогов.
Древните руси особено са почитали Даждбог, като са се считали за негови внуци.
Важното място на Даждбог в руската традиция се потвърждава и от факта, че той е едно от шестте върховни божества, въздигнати във "Великия" пантеон на киевския княз Владимир.


ДАНЯ, ДАНА

богиня на водата, оттам - на живота, плодородието и изобилието. Особено е почитана в култа към Къпало, отдават й чест по време на Къпалските празници.


ДИД, ДИТ, ДЕТЬ

син на Лада, нейн постоянен спътник, окичен с цветен венец. Лятно божество - носител на радостта, щастието, споделената любов, светлината, топлината; покровител на брака. На него се молят да запази брака завинаги, да заздрави семейното разбирателство, да дари много деца.


ДОГОДА

крилатият млад бог на западния есеннен вятър. Син на бога на ветровете - Стрибог.


ДОДОЛА, ДУДУЛЯ, ДИДИЛЯ

богиня на дъжда, съпруга на върховния бог - мълниеносеца Перун. Вярва се, че когато Додола дои своите небесни крави, облаците, на земята вали дъжд. Затова и по време на суша, се организира празникът Додо-ле (Пеперуда), при който почитат богинята и й се молят да се застъпи за хората пред бог Перун. Именно него смятат виновен за сушите, като в гнева си спира дъждовете и откланя облаците от пътя им. Всяка пролет Додола прелита над гори и поля и разпръсква пролетната зеленина, кичейки дърветата с цвят. Вероятно Додола е друго име на Пеперуна.



ДОЛЯ, СРЯЩА, СРЕЧА

богиня на щастливата съдба и късмета, приносителка на радост и щастие, помощница на богинята на домашното добруване - Макош. Представяна е като златокоса девойка, която, също като Макош, често преде златна прежда и в нея вплита съдбите на хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им. Често Доля пътува по земята и може да се яви на всеки - веднъж като момиче, веднъж като момче. Помолва за малка услуга, подпитва това и онова и, ако човекът е добър, отзивчив, почтителен, тя го дарява с късмет. Ако човек е сприхав, неуслужлив или каже лоша дума за боговете, Доля се отвръща от него и щастието никога не идва при такъв човек. Доля очевидно е източно-славянският вариант на богина Сряща.


ЖАРОВИТ, ЯРОВИТ

във Веда Словена - "Жарно/ Жарну"; бог на войната, битките, оръжията, смелостта, гнева, мъстта. Той довежда убийствените летни жеги, сушата, пожарите, подвластен на своето огнено начало, загатнато от самото му име (жар). Бил особено почитан сред западните славяни, които му издигнали голям храм в средновековния град Волгаст. Там държали огромния реликвен щит на бога, който бил обкован с чисто злато и бил считан за свещен. Когато влизали в битка тамошните славяни носели свещения щит пред войската и вярвали, че така нищо не може да ги сломи, защото Жаровит бди над тях.


ЖИВА, ДИВА, СИВА

богиня на живота, рождението, пролетта, плодородието и любовта. Въплъщава вселенската жизнена сила, носи животворните вселенски сили и в това си качество се явява абсолютна противоположност на богинята на смъртта Мора. Жива е съпруга на бога-демиург Род.


ЗОРИ

двете божествени въплъщения на планетата Венера, наречени Вечерница и Зорница. Те са дъщери на Даждбог, покровителки на утрото и вечерта. В този контекст Зорница е богиня на развиделяването, на идващата, раждащата се светлина и вероятно е носила позитивни черти, а Вечерница - богиня на здрачаването, на отиващата си, умиращата светлина и съответно е била натоварена с негативен характер. При все това разделение, славяните са се страхували еднакво и от двете, доколкото и двете са свързвани с т.нар. Разпътно време - от появата до изчезването на Венера от небесклона.



КОЛЕДА, КОЛЯДА, КОЛЕнДА, БОЖИК

слънцето-младенец, зимното слънце, бог на зимното слънцестоене. Нему се молят славяните да порасте по-бързо и отново да се превърне в благото пролетно слънце Ярило, за да донесе нов живот след зимата. Бог Коледа се почита в периода 25 студен (декември) - 6 просинец (януари). Почитат го като приносител на надеждата, веселието, пиршествата. В негова чест пеят коледни заклинателни песни, вещаещи богатство и благополучие на рода и дома.



КЪПАЛО, КУПАЛО, КОнПАЛО

бог на лятното слънцестоене. Къпало е възмъжалият, съзрелия Ярило. Ярило идва в човешкия свят Яв всяка пролет, за да донесе нов живот, плодородие и добра реколта. След края на пролетта, в първия ден от лятото - 23 липен (юни), Ярило се превръща в Къпало. Животът му на земята е достигнал апогея си и се обръща към своя край. Той е свършил работата си тук и се отправя към земята на мъртвите Нав, за да се върне отново следващата пролет. Затова и празникът Къпало, отбелязващ лятното слънцестоене, е всъщност прощаване с остарелия Ярило, подготовка за неговото ритуално погребване. По време на празненствата, за последно се изразява радостта на хората от гостуването на Ярило, щастието което той им е донесъл. Произнасят се заклинания и молби богът на плодородието да дойде и следващата година. Веднага след празника Къпало започва жалеенето по бога Къпало. Годината е преполовена, предстоят последните плодоносни месеци, след което идва зимата - времето на богинята на смъртта Морена, време на мрак, студ, нищета, болести и смърт.



ЛАДА

богиня на красотата, любовта, брака, семейния живот; човешката майка, защитница на човешкия живот и закрилница на жените. Към нея следва да се отправят молитвите за лична защита, за майчина защита над нейните деца. Особено почитан сред всички славяни свръхестествен персонаж, Лада съчетава едновременно елинските Хера и Афродита, германските Фрея и Фриг. Такова едно съчетание между сексуалното привличане, страстта, плътската любов и брачното целомъдрие е сравнително рядко в езическите вярвания. То е достоверен свидетел на отношението на патриархалното езическо общество към любовта и брака.
Във всички патриархални общества, решаваща дума относно омъжването имат родителите, особено бащите. Те преценят и определят с кого да се обвържат наследниците им. В традициите на повечето народи при взимане на такова отговорно решение, съгласието на младоженците е било без значение, но това сякаш не е така при славяните. Естествено, че и тук бащите, старейшините на рода избират подходящия партньор, но това не е така безогледно, тиранично, а по-скоро има формата на съгласие. Младите които са се харесвали, са давали израз на своите чувства пред рода, а старейшините са ги взимали под внимание и са стараели да ги уважат, когато дойдело време за задомяване. По този начин привличането, истинската любов еволюирали чрез брачната церемония в по-силно духовно обвързване, в доживотна взаимна обреченост. Затова и нямало нужда една богиня да е но сител на любовта, а друга на брака, като две различни социални явления.
Само в този контекст можем да разберем и свидетелството на византийския хроникьор Псевдомаврикий: "Жените им (на славяните) са целомъдрени повече, отколкото човешката природа допуска, така щото повечето от тях смятат смъртта на мъжете си за своя собствена смърт и се удушават доброволно, като не смятат вдовството за живот". Такъв обичай силно впечатлява дори възпитаника на консервативното средновековно християнско византийско общество и едва ли би бил възможен, ако славянките са били насилствено женени за мъже, които не обичат.
Свързана с богинята Лада и с омъжването по любов била е също традицията, след езическите славянски фестивали в края на пролетта, младежи и девойки да излизат на смесени групи в гората и да се връщат едва на следното утро. Този обичай бил изкоренен най-трудно сред новопокръстеното славянство и често е изтъкван от повърхностно запознати с въпроса автори като израз на езическата безнравственост и пошлост. Той обаче несъмнено е много по-практичен и полезен за общественото здраве от друг един, превърнат във висше християнско благонравие, обичай младоженците да се виждат за пръв път едва на сватбата си. Такива церемониални "нощни разходки" са изигравали ролята на по-късния християнски годеж и чрез тях младите хора са затвърждавали съществуваща вече помежду им духовна връзка, опознавали са се и заедно са се подготвяли да встъпят в брак, която подготовка е от особена важност за бъдещата здравина на семейството, т.е. на рода, на цялото.


ЛАДО, ЛАДУНО

спътник на богинята на любовта Лада. Според някои автори е единен персонаж с бога на сексуалността и плодородието Ярило, тъй като в отделните славянски вярвания имат сходни характеристики. По-вероятно обаче са различни богове, поради съществените различия в отношението им към мира и войната. Ако има славянски бог на мира, това определено ще е Ладо, който охранява човешкия живот и щастието, в който съзидателното начало е ясно изразено като противовес на разрушителното у Ярило. Така по-вероятна е хипотезата, че Ладо е брат - близнак на Лада. Той символизира нежното, пасивното, женското у мъжа. Ладо събужда любовната нагласа в мъжкия характер, привързаността към семейството, жертвоготовността, протекторската нагласа, отговорността за отглеждането на децата и добруването на рода.



ЛЯЛ, ЛЕЛЬ

син на богиня Лада; бог на брака и семейното щастие. Брат - близнак на богиня Ляля. Възможно е да е просто друго име на Дид.


ЛЯЛЯ, ЛЕЛЯ

богиня-близначка на бог Лял; пролетна богиня от свитата на Лада, подбущаща природата към плодородие, а човека - към любовни контакти и брак, възпламенявайки любовта в сърцето.


МАКОШ, МОКОШ

богиня на плодородието, изобилието и домашното богатство. Тя охранява хамбарите, оборите, плевните и кошарите, и дарява храната и дрехите в семейството; грижи се за добруването на семейството и дома, за материалното подсигуряване на неговите обитатели. Представяна е като млада дългокоса жена с рог в дясната ръка, което е явен паралел с общоарийската идея за "Рога на изобилието". Името й е с твърде неясна етимология и многото автори дават напълно противоположни значения. Поради сходството с "мекост" или "мокрост", мнозина обявяват Мокош за богиня на земната влага или дори водата, като второто е малко вероятно. Вярно е, обаче, че името й често се споменава в комбинация с "Мати Сыра Земля", т.е. налице е връзка с влажната земя, което е в близка релация с плодородието на почвата - влажна земя = плодовита земя = богата реколта и обратно - суха земя = безплодна земя = бедна реколта.


МАТИ-ЗЕМЛЯ

Майка-Земя; навсякъде е споменавана наравно с боговете, но по-вероятно едно от основните начала - земята. Отделно различни божества са въплъщения на някои нейни състояния и функции, както богинята Мокош е господарка на влажната земя и съответно на земеделското плодородие. На Мати-Земля е отдавана изключителна почит, поради жизненоважното й значение за тясноземеделските славянски общности. Изцяло от нея е зависела реколтата, следователно храната и оцеляването на рода, като в същото време е осигурявала и вечен подслон за тленните останки на мъртвите, т.е. пряко зависим от нея човек е бил през целия си живот, а и след смъртта, защото състоянието на мъртвото тяло директно е рефлектирало върху състоянието на душата - стопанин.
Уважението към Мати-Земля е намирало израз и в обичая да се държи шепа пръст при даване на клетва. По този начин Богинята е ставала свидетел на обещанието и е гарантирала неговото изпълнение под заплаха, че ще спре да дава плод на прекрачилия клетвата си. А какво по-страшно възмездие за земеделеца, от това земята му да остане безплодна.
По подобен начин и предсмъртно се искала прошка от Майката-Земя, за да може тялото (изгорените останки) на опростения да лежи спокойно в обителта й, а душата му безпрепятствено да премине под земята, в царството на мъртвите.
Явни са паралелите между тази славянска богиня и елинската Гея или германската Йорд, чиито наименования буквално означават "земя".
Мати-Земля е съпруга на праотеца Сварог, което е славянския еквивалент на често срещаната, в различни митологии, идея за свещен брачен съюз между земя и небе. Такъв срещаме у древните гърци - между Гея (земя) и Уран (небе); в кеметската митология - между земята Геб (с мъжка персонификация) и небето Нут (с женска); и дори у племената на Среден и Източен Сибир.


МЕСЕнЦ, МЕСЯЦ, МЕСЕЧИНА


МОРА, МОРЕНА, МАРА, МАРЖЕНА

богиня на суровата зима, на студа, на страданието, на смъртта и всички свързани с нея емоции. Макар явно името й да е изведено от общославянския корен "мор", т.е. смърт или от глагола "морити" - убивам, допустима е и евентуална кореспонденция с "морз" - мраз, студ. Морена е обитателка на подземното царство, обиталището на душите на умрелите, така наречените "мори". По вертикалата на Световното дърво тя заема най-долната от трите сфери, сферата на корените, на злите хтонични сили, където обаче съобитава и богът на стадата Велес, носещ тъкмо обратни на Морена характеристики.
Морена лесно може да бъде отъждествена със старогерманската Хелл, чието име в германските езици след християнизацията започва да значи "Ад", т.е. християнския подземен свят. Също като скандинавската царица на мъртвите, Мора сама може да донесе смърт, да управлява мъртвите и да решава кой да влезе в Ада, и кой не.
Не съществува подобен еквивалент между Морена и древногръцката Персефона, която, отвлечена от Хадес в подземното царство, така и си остава някак несвойствена, непринадлежаща нему. Определени паралели, обаче, могат да се направят с древногръцката Хеката, която обитава света на мъртвите и понякога носи смърт, при което отвежда жертвите си във владенията на Хадес.


НЕДОЛЯ, НЕСРЯЩА, НЕСРЕЧА

богиня на нещастието, несполуката, уроките и лошия късмет, противовес на богинята на щастието и добрия късмет Доля. Също като нея, Недоля преде и вплита нещастията в съдбите на хората. Сърбите казват за нея "Среча танко преде".


ПЕПЕРУНА, ПЕРУНИЦА

Съпруга на гръмовержеца Перун, често споменавана в заклинателните песни за дъжд, пяти по време на българския дъждомолитвен обряд Пеперуна (Пеперуда, Пеперуга, Додо-ле) . Богиня на дъжда, облаците, бурите. Вероятно това е другото име на Додола.



ПЕРУН

едно от най-могъщите славянски божества, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, поради което има и плодородни аспекти, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка; почти навсякъде е върховен бог. Името му се извежда от индо-европейския корен "перк", "парг", което означава "удрям", "поразявам" и в общия славянски се е развило в "пiерун", "piorun", "parom", т.е. гръм, светкавица.
Някога господар на всичко и върховен бог бил Сварог - богът на небето и първичния огън. Той бил мирен бог - баща и съзидател. Имал трима сина - Даждбог Сварожич, добрият златолик бог на слънцето, топлината, светлината и живота, закрилник и дарител на хората; яростният Сварожич - бог на земния огън, чието първо име не бива да се произнася и за това почти никой не го знае; и Перун Сварожич - страховитият и жесток бог на мълниите, гръмотевиците, бурите, ураганите, градушките и войните, възмездител и наказател на хората, пазител на световния ред. Когато славяните започнали да се разселват, те се сблъсквали с много чужди племена и животът им се превърнал в постоянна война за оцеляване, поради което започнали да отдават по-голяма почит на войнствения Перун, отколкото на миролюбивия Сварог. Така Перун се превърнал във върховен повелител, измествайки баща си.
Но освен мълниеносец, рушител и наказател, Перун е и благодетел - дъждовете които предизвиква носят живот и плодородие на земята; за да поощри праведните хора, той им помага и ги дарява за добрите им дела; а жестокостта и строгостта му внасят и утвърждават реда сред людете, защото ако нямаше кой да ги контролира и възмездява, те сами биха се унищожили един друг и биха затрили целия човешки род.


ПОГОДА

бог на ласкавия южен летен вятър. Той носи доброто време. Син на бог Стрибог. Идолът му представя млад мъж с островърх шлем с бичи рога. В лявата си ръка държи рог на изобилието. Свързан е с култа към огъня и в този смисъл с бог Даждбог.


ПОДАГА


ПОРЕВИТ, ПОРЬВАТ

бог на плодородието, мъжката оплодителна сила и сексуална потентност; символ на мъжкото начало в зачеването на нов живот, покровител на мъжкото семе и по асоциация - на растителните семена. Името му може да се преведе като "Плодовит", "Богат на семе". Има пет различни лица, олицетворяващи петте зимни месеца през които Поревит бди над земята и развиващото се в нея зърно. В древността слънчевият славянски календар се е разделял на пет зимни (неземеделски, неработни) и седем летни (земеделски, работни) месеца.


РАДИГОСТ, РАДИГАСТ

бог - закрилник на пътниците, търговците, чужденците; радетел на гостоприемството. Ако стопанинът не се грижи добре за гостите си, ако отпъжда хората които са му потърсили подслон и убежище или вреди на мирно преминаващи чужденци, пътници и търговци, бог Радигост го наказва сурово. На гостоприемните домакини Радигост изпраща благословията си и както те са милосърдни към странниците, така и тях ги посрещат добре, когато им се наложи да пътуват и нощуват в чужд дом. Името на Радигост се свързва със старобългарското радити - грижа се, съобразявам се, безпокоя се; и гостъ - гост, странник, чужденец.


РОД, ДИВ, ДИЙ

във Веда Словена - "Дий / Диа". Изначалният, първичният бог - прародител на божествата, творец на Вселената и нейн уредник. Род е върховният вселенски принцип, който установява божествения закон Правда; той е покровител на родовите връзки, на родството и съюза вътре в рода. В дълбока древност, в самото космично Начало съществувал сам бог Род, а освен него нямало нищо друго. По-късно той създал Вселената и трите свята Прав, Нав и Яв, и уредил всичко в тях, като заложил върховния принцип на баланс между елементите и установил висшия закон Правда, на който трябва да се подчиняват всички същества - телесни и безтелесни, всяка материя и енергия. В славянското езичество Див (Род) е едно от най-старите божества, унаследено от древната индоеврпейска религия. Богът - прародител, богът - съзидател Дивос / Дйевос е почитан още от пра-индоевропейците и неговият образ се запазил у всички индоевропейски народи: у славяните - Див, у прото-гърците - Дйевс (по-късно Зевс), у италийците - Дяус Питер (по-късно Юпитер), у иранците и индийците - Дева, у балтите - Дива и т.н.


РОЖДЕНИЦИ, РОЖЕНИЦИ

дъщери на бог Род и богиня Жива; богини на съзиданието и рождението. През пролетта Рождениците съпровождат майка си Жива и й помагат в събуждането на природата за нов живот, разнасят зеленина и цвят по света, бдят над раждането на хора и животни. Древните славяни вярвали, че при раждане рождениците се явяват невидими над огнището, помагат със заклинания на родилката и закрилят новороденото.


РУЕВИТ, РУДЖЕВИТ, РУГЬЕВИТ

във Веда Словена - "Руе/Рую"; бог на слънцето, светлината и топлината, покровител на земеделието, бранител на плодородието и реколтата. В ролята си на бранител той съответно има ясно изразени войнски характеристики; западнославянските му идоли го представят със седем глави (лица) и седем втъкнати в пояса меча, а в ръката си държи осми. Счита се, че седемте личности на Руевит са персонификации на седемте летни месеца и седемте му лица бдят за подготовката на земята и развитието на реколтата през този период. Тази идея се основава на древното деление на слънчевия календар на седем летни и пет зимни месеца. Сред южните славяни Руе носи някои от чертите на тракийския Дионис - бдител над лозята и виното; майстор и разпространител на винарското изкуство сред хората.



СВАРОГ

върховен небесен бог. Господар и родител на боговете. Господар на божествения свят Прав, творец и приносител на огъня. Сварог е едно от първите божества, създадени от великия творец Род. Съпруга на бог Сварог е богинята на земята и живота Мати-Земля, а от тяхната съпружеска връзка се раждат по-младите богове като Даждбог, Перун, Лада и т.н.
Някога Сварог бил върховен господар, но с времето синът му, гръмовержецът Перун, го изместил и усвоил властта над земята и хората. Оттогава Сварог следи за спазването на вселенския закон Правда на небесата, сред боговете, и се интересува само от небесните дела.



СВАРОЖИЧ, СВАРОЖИЦ

син на небесния господар и пазител на космичния огън, Сварог; господар на земния огън, пламъка, огнището. Има контрастна, противоречива натура - той пази живота, осигурява топлина и светлина и прогонва дивите животни, но също може да се превърне в стихия, унищожител, разрушител и убиец. Сварожич е представян като войнствен бог, което е характерно за всички арийски народи - слънчевите (респ. огнените) божества са винаги със силно изразени военни характеристики, защото се възприемат като борци против мрака, злото и злите сили. Сварожич е главен обект на широко разпространения сред славяните огнен култ. Негов идол от злато съхранявали в Ретринския храм. Той също влиза в т. нар. Огнена Четворица заедно с баща си Сварог и братята си Даждбог и Перун.


СВЕТОВИТ, СВЯТОВИД, СВЕнТОВИТ

четворично мъжко божество, световен повелител, господар на световните посоки, носител на топлина, светлина и плодородие. Вероятно името му означава "свят, свещен, обладан от святост" и не е свързано със "светлина". Световит е висш бог, у западните славяни вероятно е бил почитан наравно с Перун и Сварог, а характеристиките му на войнстващо слънчево божество го сближават с Даждбог. Със сигурност е смятан за господар на справедливостта и носител на плодородието. В дясната си ръка държи огромен рог от бик, пълен с вино, а в лявата - меч, т.е. с едната дарява изобилие, а с другата наказва и брани - все храктеристики, специфични за върховните богове. Световит има четири брадати глави на отделни шии, гледащи в четирите посоки на света, т.е. вижда всичко, за да въздава всекиму заслуженото и да охранява хората от зли сили. В средновековния славянски град Аркона, на балтийския о-в Руян, се издигал величествен храм на Световит, където държали свещени бели коне - обект на култ сред местните славяни. Вярвали, че нощем Световит яхал един от конете и препускал по околните земи да громи вражеските племена.


СНИГНА, КРАЧУН

зимно божество, повелител на снеговете и студовете. Името Крачун вероятно идва от кратък, защото през зимата (когато Крачун властва над земята) денят е кратък. У някои славяни Крачун се нарича зимното слънцестоене - именно най-краткият ден в годината. (по Веда Словена)



СТРИБОГ

бог на въздуха, времето, климата; господар на ветровете. В древноруската хроника "Слово о полку Игореве" се споменава: "Вот ветры, Стрибожьи внуки веют с моря..." Стрибог е зрял мъж, надуващ боен рог, с който призовава ветровете. По тази му характеристика го сравняват с пълководец, т.е. с княз, поради което славянските владетели особено го почитат като покровител на върховната княжеска власт. Неслучайно Стрибог присъства и във "върховния пантеон", установен около 980 г. от руския княз Владимир, заедно с боговете Перун, Хърс, Даждбог, Симаргал и богиня Макош: "… княжа в Киеве и постави кумир на хлъме въне двора теремного Перуна дерявеньна, а глава ему сьребрена, а ус злат, и Хърса бога, и Даждбу бога, Стриба бога, и Семаргла, и Мокош"


ТРОЯН, ТРИГЛАВ, ТРЖИГЛОВ

Троян означава "троен", т.е. с три части/ глави, както потвърждава и другото му име - Триглав. Това е троичният бог - блюстител на световния ред и пазител на божествения закон Правда. С трите си глави Троян гледа към всеки един от световете на Световното дърво - Прав (небесата), Яв (земята) и Нав (преизподнята). Той наблюдава богове, хора и нави, вижда и знае всичко което те правят, и е техен съдник - когато бъде нарушен Редът, Правдата, Троян не се колебае да донесе казън всекиму. Бил особено почитан от западните славяни в средновековния град Стетин (дн. полския Шчечин), където му издигнали светилище. Идолът му имал три глави, а очите и устите му били завързани със златоткан воал, което е израз на стремежа на хората да го умилостивят - те символично прикривали погледа му, за да не вижда всичките им грехове, а устата - за да не са твърде сурови присъдите, които изрича.


ХЪРС, ХОРС

Хърс е бог на зимното слънце - старото слънце, което се смалява (денят се скъсява) и на 22-ри студен (декември) умира, победено от мрака, от злите сили на Чернобог. Но на 23-ти студен Хърс възкръсва, прераждайки се в новото слънце Коледа. Във връзка с това Хърс се почита и като бог на оздравяването, лечителството, оцеляването, победата над болестта, господар на билките, майстор-баяч, а оттам - бог-мъдрец. В тази си роля, Хърс се асоциира с древногръцкия Ескулап, римския Асклепий, египетския Апис, скандинавския Балдер.


ЧЕРНОБОГ, ЧЪРНБОГ

във Веда Словена - "Злита Бога"; бог на мрака, господар на злото и смъртта, причинител на страдания, болка и скръб, властващ над мъртвите в Долната земя. Антагонистът на светлия Белобог. Чернобог е представян като жесток млад воин с ужасяваща външност; винаги носи черна броня, а в ръка - магическо копие, готово за удар. Където удари, сее страх и мъка; по следите му се влачат всевъзможни зли сили. Вечно се бори с пресветлия Белобог - бог на доброто, приносител на светлината, радостта и щастието. За да омилостивят Чернобог, славяните му жертват коне и хора - пленници.



ЯРИЛО, ЯРИЛА

във Веда Словена - "Яра"; бог на пролетта, младостта, плодородието, страстта и плътската любов. Партньор на Лада. Често му се приписват и прелюбодействени характеристики. Във връзка с това руски сказания го посочват като ежегоден оплодител на Мати Земля - съпругата на Сварог. Представят го като млад голобрад златокос мъж. Облечен е в нехарактерна за мъжкото облекло дълга (женска?) риза, със зелен венец на главата и китка житни класове в лявата си ръка. В дясната понякога носи рог или напъпила дървена сопа (символ на мъжката сексуална сила) или дори меч (асоциацииран с мъжкия член).






начало
-------------------------